Според корпоративни и банкови отчети, значителна част от акциите на „Лукойл“ се държат чрез международни депозитарни и инвестиционни схеми, в които участва ING Group – холандски финансов гигант с дългогодишно присъствие в Русия чрез своето поделение ING Bank (Eurasia) .
ING Bank (Eurasia) е дъщерно дружество на ING Group N.V., базирана в Амстердам. Тази структура е част от Inter-Alpha Banking Group – консорциум от европейски банки, създаден през 1971 г., който често се свързва с лондонския клон на фамилията Ротшилд, ръководен от лорд Якоб Ротшилд.
В интервю за ОТ УПОР финансовият експерт Кольо Парамов повдига темата за възможните връзки между фамилията Ротшилд и „Лукойл“.
👉 Вижте повече във видеото:
Западните банкови интереси зад „Лукойл“
Нашето разследване показа, че в структурата на собственост и финансиране на „Лукойл“ се откриват западни банкови интереси, преплетени през консорциуми и инвестиционни фондове, които действат от Холандия, Великобритания и Швейцария.
Какво представлява Inter-Alpha Banking Group
Inter-Alpha е финансов алианс, включващ някои от най-големите банки в Западна Европа – сред тях ING, Banco Santander, Société Générale, Nordea, KBC, Intesa Sanpaolo и други.
Групата е създадена с цел координиране на транснационални инвестиции и дялово участие в стратегически индустрии, включително енергетика и ресурси.
Банкови анализи от 80-те и 90-те години описват Inter-Alpha като „финансов мост между континентална Европа и британския капиталов елит“, в който фамилията Ротшилд играе ключова роля в съветнически и инвестиционни функции.
RIT Capital Partners
Допълнителен елемент в тази мрежа е RIT Capital Partners plc – инвестиционният холдинг на Якоб Ротшилд, който ежегодно публикува отчети на сайта ritcap.com/reports.
В тях многократно се посочват енергийни инвестиции, включително в компании като Royal Dutch Shell и Lukoil. Тези данни не означават директна собственост, но потвърждават капиталово участие и интерес от страна на RIT Capital към големи енергийни корпорации с глобално значение.
Така фамилията Ротшилд косвено присъства в енергийния сектор – чрез дялово участие, инвестиционни фондове и банкови консорциуми, свързани с ING и Inter-Alpha.
LITASCO SA – швейцарският клон на „Лукойл“
Ключов елемент от международната структура на Лукойл е LITASCO SA, регистрирана в Женева през 2000 г. като „международна маркетингова и търговска компания на Lukoil Group“ (litasco.com).
LITASCO отговаря за глобалната търговия, логистика и износ на петрол и нефтопродукти от името на Лукойл.
Според правния анализ на Harneys (UK), тя е „wholly owned subsidiary of Lukoil PJSC“ – т.е. 100 % собственост на московската компания.
В България, LITASCO SA е основният търговски партньор и акционер в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, както и посредник при продажбите на горива в региона. Операциите ѝ в Швейцария и Кипър създават финансово-логистична рамка, чрез която руските енергийни потоци се интегрират в европейските пазари.
Поради ограничената публичност на швейцарските регистри, не всички детайли на собствеността и финансирането са видими. Това оставя поле за предположения, че в определени етапи може да са участвали западни финансови посредници и трастови структури.
Историческите корени: Ротшилд и руският нефт
Финансовото влияние на фамилията Ротшилд върху руската нефтена индустрия има дълбоки исторически корени.
Изследването „The Transnational Origins of the Russian Oil Industry: The Rothschilds, BNITO and Baku Naphtha“ на историчката Дженифър Сийгъл (Ohio State University) описва как френско-руският клон на Rothschild Brothers инвестира в BNITO – Caspian and Black Sea Oil Company през 1880-те години.
Ротшилд финансират железопътни линии между Баку и Батуми, строят нефтени хранилища и започват масов износ на руски керосин. До началото на XX век BNITO става един от трите най-големи производители на петрол в Руската империя, а фамилията Ротшилд – един от основните чуждестранни инвеститори.
Историците смятат, че този период поставя основата на модела на транснационално енергийно финансиране, който продължава и в съвременните корпорации.
Сложната мрежа между Москва, Амстердам и Лондон
Официално „Лукойл“ остава руска частна компания с основен акционерски контрол в Москва.
Но неофициално, нейните финансови зависимости, кредитни линии и инвестиционни посредници я вплитат в западна капиталова инфраструктура, чиито възли се намират в Амстердам, Лондон и Женева.
В тази мрежа руският нефтен капитал се преплита със западни банки, инвестиционни фондове и исторически фамилии, формирайки енергиен кръг, който надхвърля националните граници.
Фактите показват едно:
Зад формалната руска собственост стои сложна, многопластова финансова архитектура, в която името „Ротшилд“ присъства не пряко, а като част от историческа и капиталова зависимост, оформила световната енергийна система.
Не пропускайте – последвайте ни:
