България може да е последната държава приета в еврозоната

Лидерът на опозицията Петер Мадяр заяви, че ще насочи страната към еврото, ако неговата дясноцентристка партия спечели изборите догодина. Дори при такъв сценарий обаче перспективата остава несигурна.

Унгария има най-висок държавен дълг като дял от БВП сред страните извън еврозоната, а усилията за ограничаване на бюджетния дефицит са в застой на фона на значителни предизборни разходи. Допълнителна бариера е фактът, че форинтът е вписан като национална валута в конституцията, което прави приемането на еврото невъзможно без парламентарно мнозинство.

Еврото вече е официална валута в България: Какво трябва да знаем

Румъния

Румъния се сблъсква с най-големия бюджетен дефицит в Европейския съюз. Според анализи ще са необходими години на фискална стабилизация, преди страната да има реалистичен шанс за присъединяване към еврозоната.

Подкрепата за еврото е около 59%, но темата отстъпи на заден план заради висока инфлация, мерки за икономии и засилващо се влияние на крайнодесни формации в навечерието на изборите през 2028 г.

Полша

В Полша подкрепата за еврото е 45%. Финансовият министър Анджей Домански заяви, че страната не работи по въвеждането на единната валута, тъй като най-голямата икономика в ЕС извън еврозоната е „щастлива да има собствена валута“.

Лидерът на опозиционната партия „Право и справедливост“ Ярослав Качински използва още по-остър тон, като заяви, че всеки, който се стреми да въведе еврото, е „смъртен враг на Полша“.

Чехия

В Чехия обществената подкрепа за еврото е едва 30%. Правителството няма планове за предприемане на конкретни стъпки към валутния съюз.

Чешкият държавен дълг остава значително по-нисък от този в много страни от еврозоната, което подхранва опасения, че членството би означавало поемане на рискове и отговорности за по-задлъжнели икономики. Премиерът Андрей Бабиш, който в миналото заемаше по-проевропейски позиции, вече предлага кроната да бъде вписана в конституцията.

Швеция

В Швеция само една малка партия открито подкрепя присъединяване към еврозоната. Популистката формация „Шведски демократи“, втора по големина в парламента и ключова за дясното малцинствено правителство, се противопоставя на подобен ход.

Страната отхвърли еврото на референдум през 2003 г. с 56% срещу 42%, а настоящата подкрепа е 39%. Макар делът на противниците да е намалял спрямо периода след дълговата криза от 2012–2013 г., реален политически дебат по темата засега липсва.

Дания

Дания остава единствената държава в ЕС с официално право на отказ от еврото. Това ѝ позволява да остане извън еврозоната дори при изпълнение на всички критерии за членство.

Подкрепата за приемането на еврото е 33%. Към момента не се наблюдава политическа динамика, която да постави въпроса отново на дневен ред.