Президентът следва да назначи служебен премиер и по негово предложение на служебено правителство. След това държавният глава трябва с указ да насрочи дата за предсрочни парламентарни избори в рамките на 60 дена, като очакванията са вотът да бъде през април.
С безумните промени в Конституцията беше въведен затворен списък от десет висши държавни длъжности, от които президентът има право да избира служебен премиер:
-
председателят на Народното събрание;
-
управителят и подуправителите на Българската народна банка;
-
председателят и заместник-председателите на Сметната палата;
-
омбудсманът и неговия заместник.
По-голямата част от тези позиции бяха попълнени ускорено през последните 11 месеца с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС-Ново начало“.
В момента председател на парламента е Рая Назарян от ГЕРБ, избрана в края на октомври по силата на договорената ротация в управляващото мнозинство, след като замени Наталия Киселова от БСП. Назарян заемаше този пост и в 50-ото Народно събрание, но след предсрочното прекратяване на мандата тогава отказа да оглави служебно правителство. Подобен отказ е напълно вероятен и сега, тъй като заемането на премиерския пост би я извадило от депутатските листи на ГЕРБ.
В началото на юни Назарян публично заяви, че санкциите по глобалния закон „Магнитски“, наложени срещу Делян Пеевски и бившия финансов министър Владислав Горанов, нямат приложение в България.
Защо управителя на БНБ практически отпада като вариант?
Управителят на БНБ Димитър Радев и подуправителите Радослав Миленков и Петър Чобанов на практика са извадени от уравнението. Европейската централна банка налага строга забрана за заемане на политически постове. Евентуално участие в служебен кабинет би означавало окончателно напускане на централната банка без право на връщане.
Радослав Миленков беше преизбран за подуправител с подкрепата на Пеевски, ГЕРБ, БСП и ИТН. Той е бивш председател на Фонда за гарантиране на влоговете и за първия си мандат в БНБ беше номиниран от Димитър Радев през 2019 г., когато получи подкрепа от ГЕРБ, Патриотите, ДПС и „Воля“, при отсъствието на БСП от залата.
Петър Чобанов зае поста през 2023 г. Той е дългогодишен кадър на ДПС, бивш депутат, който след овладяването на партията от Делян Пеевски не е заемал публична позиция в конфликта между двете крила.
Сметната палата – най-късият път към служебния кабинет
Реалният избор на служебен премиер все по-ясно се свежда до ръководството на Сметната палата и институцията на омбудсмана.
Председател на Сметната палата е Димитър Главчев, който вече два пъти е оглавявал служебни правителства. Той е бивш депутат от ГЕРБ, бивш председател на Народното събрание и беше предложен за одитния пост от партията на Бойко Борисов.
Именно при неговите служебни кабинети бяха отчетени поредица от действия в полза на фракцията на Делян Пеевски. Вторият му кабинет предостави нова сграда за партийна централа на „ДПС-Ново начало“. По неясни механизми държавната субсидия на партията беше прехвърлена към сметки, контролирани от крилото на Пеевски, оставяйки структурата около Ахмед Доган без средства за кампания.
Служебното правителство на Главчев одобри и проекти за милиони за общини, в които формацията на Пеевски отчете сериозно разширяване на влиянието си на последните избори. Именно този кабинет организира и вота през октомври 2024 г., който впоследствие беше частично касиран от Конституционния съд заради множество нарушения.
Заместничките и дългата сянка на ДПС
Сред възможните кандидати се споменават и заместник-председателите на Сметната палата Маргарита Николова и Силвия Къдрева, избрани от парламентарното мнозинство в средата на май. Формално номинациите им бяха внесени от Главчев, но и двете фигури се свързват с кръговете около Пеевски.
Маргарита Николова е била финансов директор в спортното министерство по времето на кабинета на Симеон Сакскобургготски. Тогава министър е Васил Иванов-Лучано, а майката на Пеевски-Ирена Кръстева, оглавяваше спортния тотализатор. Именно тогава започва и финансовият възход на бъдещия лидер на „Новото начало“.
По-късно Николова става депутат от „Атака“ в 42-ото Народно събрание, когато партията на Волен Сидеров осигуряваше кворума за кабинета „Орешарски“. След това и в 44-ото НС като част от „Обединени патриоти“, подкрепящи третия кабинет на Борисов. По тази линия бяха назначавани и редица кадри, свързвани с Пеевски, в различни администрации.
Силвия Къдрева идва от вътрешните структури на Сметната палата, където е ръководила дирекцията за публичния регистър. По неофициална информация за този пост е била предложена от представителя на ДПС в одитния орган Кадир Кадир. По-късно, при прехвърлянето на регистъра към антикорупционната комисия, Къдрева е номинирана за член на КПКОНПИ от Пламен Георгиев, напуснал след скандала „Апартаментгейт“. Именно КПКОНПИ беше сред структурите, използвани за натиск върху активисти на ДПС-Доган по време на последните избори.
Мария Филипова и линията „Пеевски-КЗП“
Сред потенциалните кандидати е и заместник-омбудсманът Мария Филипова, избрана през септември с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС-Ново начало“. Преди това тя оглавяваше Комисията за защита на потребителите и нееднократно задействаше институцията по сигнали, подадени лично от Пеевски.
През февруари Филипова публично се оплака, че търговски вериги отказват информация на КЗП „дори след призива на лидера на ДПС – Ново начало Делян Пеевски“. Няколко месеца по-късно комисията започна проверка за предполагаем картел на горивата около рафинерията „Лукойл“-отново по негов сигнал.
Филипова оглави КЗП по време на служебния кабинет на Главчев. Преди това е била заместник-председател на Комисията за финансов надзор и председател на Държавната комисия по хазарта в период, за който се твърди, че Васил Божков не е платил над 700 млн. лева такси и лихви. По-късно Божков заяви, че е давал подкупи на Бойко Борисов чрез пиарката му Севделина Арнаудова.
Омбудсманът и факторът USAID
Сред допустимите фигури остава и омбудсманът Велислава Делчева, избрана през юли по предложение на ГЕРБ. Биографията ѝ включва експертна работа по права на човека и международна кариера. Най-чувствителният елемент от профила ѝ обаче е ролята ѝ като национален координатор на програмата на USAID за Централна Европа в периода 2022–2025 г.
USAID често е критикувана като инструмент за разпространение на външнополитическо влияние под прикритието на програми за развитие. Администрацията на Доналд Тръмп прекрати редица нейни проекти с аргумента, че агенцията финансира идеологически инициативи и се намесва във вътрешните процеси на суверенни държави.
Спекулации около Андрей Гюров
По непотвърдена информация президентът обмисля вариант за служебен премиер с другия подуправител на БНБ-Андрей Гюров, отговарящ за емисионната дейност. Твърди се, че вече са провеждани срещи.
Единствената формална спирачка остава висящото производство на Антикорупционната комисия и отстраняването му от Управителния съвет на БНБ. Според юристи на „Дондуков“ това не прави кандидатурата му юридически недопустима. Подобен избор би представлявал сериозен удар за Делян Пеевски.
Не пропускайте – последвайте ни:
