Нов удар по свободата на словото в България? С новия закон подготвят ли подслушване на журналисти?

„Който чрез печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин разпространява материален или друг носител, съдържащ информация за личния живот на другиго без негово съгласие, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди лева до пет хиляди лева“, е записано в предложението на ИТН.

Под „информация за личния живот“ по смисъла на закона се разбират данни за личните отношения, семейните отношения, интимните отношения или здравословното състояние на физическо лице.

 СРС срещу журналисти?

Най-притеснителната част от проекта обаче е допълнението в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС). В него престъплението по чл. 148б се добавя в списъка на деянията, за които държавата може да използва подслушване, проследяване, наблюдение и електронен достъп до комуникации.

Така, за да „защити нечий личен живот“, държавата ще може да подслушва журналисти, редакции или медийни източници, ако прецени, че дадена публикация попада в тази категория. Без ясно определение какво точно е „информация за личния живот“, това отваря врата за избирателно прилагане и дори политическа употреба на СРС.

Разбираемо е обществото да иска контрол върху медийния тормоз, слуховете и фалшивите публикации, които понякога прекрачват границите на етиката,. Вместо да реши проблема с безотговорното поведение на отделни медии, текстът създава предпоставки за ограничаване на свободата на словото и страх сред журналистите, че могат да бъдат следени, ако публикуват неудобна, но вярна информация.

Текстът е толкова неясен, че на практика всеки журналист може да бъде разследван, ако дадено лице заяви, че публикацията е „намеса в личния му живот“. Проектът не прави разлика между клевета и обществено значимо разследване.

Така една публикация, която разкрива например злоупотреба с власт или корупционна схема, може да бъде тълкувана като „намеса в личния живот“. Всичко ще се решава от едно тълкуване – какво точно е „личен живот“.

Всяко от тези неща може да се превърне в основание за репресия, ако властта реши, че публикацията е неудобна. Никой не обяснява как това ще защити достойнството на гражданите, но ефектът върху свободата на медиите е повече от ясен.

Един толкова сериозен закон беше приет в почивката на пленарното заседание, без публично обсъждане и това събужда друг, далеч по-съществен въпрос:

Защо бързат толкова? Кой има интерес от този закон?